НЕПОДВЍЖЕН

НЕПОДВЍЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който не извършва никакво движение, който не се движи. Един около шестдесет и пет годишен старик във вехти дочени дрехи,..лежеше изтегнат, неподвижен на паважа, до самата трамвайна линия. Д. Калфов, Избр. разк., 129. Тя не го слушаше и седеше все тъй неподвижна, със свити нозе, върху колената ѝ лежаха малките сухи ръце и те някак безпомощно неподвижни. Д. Талев, ПК, 464. Няколко крачки надясно блещеше с бисерен блясък голямо пространство неподвижна вода. Елин Пелин, Съч. I, 49. Листакът стоеше неподвижен в задрямалия въздух. Ив. Вазов, Съч. ХII, 133. Големият и тежък локомобил с незапалвано още огнище, с повален комин и с неподвижно ремъчно колело, стоеше като вързан и притихнал звяр. Й. Йовков, Ж 1945, 124. От върха на пирамидата Сахара изглежда като океан,.. Никакви признаци на живот или движение няма да забележите върху тия неподвижни безгласни пясъци, които поразяват повече и от самата стихия. Стр. Кринчев, СбЗР, 364. Стоя неподвижен като изтукан. Неподвижни като статуи. Неподвижни тела. Неподвижни клони. Неподвижна фигура. Неподвижен въздух. // За поза, положение и под. — при който не се извършва никакво движение. Тъй както беше прострян в неподвижно положение, с глава небрежно увита в нечиста кърпа,.., той приличаше на мъртвец. Ив. Вазов, Съч. IХ, 118. Жената долу седеше все в същата неподвижна поза — сложила крак върху крак и леко извила глава настрани, така че той я виждаше в гръб и профил. Ем. Манов, БГ, 56. Часовете минаваха. Той смени неподвижното стоене с безкрайно ходене от единия до другия край на стаичката. Ст. Дичев, ЗС I, 355.

2. Който мъчно, бавно се придвижва, защото е лишен от пъргавина, лекота; тромав, тежък. Макар да си беше тежък и неподвижен и дори до най-близките места да не тръгваше пеш, по него време Манолаки често се виждаше по пътищата. Й. Йовков, ЧКГ, 75. Тези реакционери бяха синове и внуци на ония стари неподвижни потурлии чорбаджии, които някога седяха кръстом ноги на кафеджийските пюшкюни. Г. Караславов, Избр. съч. I, 399. Ако Нено и Неновица биле лениви и неподвижни, то тяхното дете било живо и пъргаво. Л. Каравелов, Съч. VII, 22.

3. Който не може изобщо да се движи. Гануш бе вече напълно оздравял. Само трите пръста на дясната му ръка останаха свити и неподвижни и затова сега държеше пушката в лявата ръка. Д. Ангелов, ЖС, 592.

4. Прен. За лице, очи, поглед и под. — който е застинал и е лишен от изразителност, живост; безизразен. По апатичните и неподвижни лица на съдиите лежеше както всякога онова невъзмутимо съдийско търпение и равнодушие. Елин Пелин, Съч. I, 194-195. Всички слушаха, но мнозина не гледаха вече тоя, който говореше. Очите им, неподвижни и съсредоточени, гледаха някъде в пространството. Й. Йовков, Разк. III, 54-55. Бледо беше не само лицето, сините му очи имаха същия белезникав цвят и може би затова погледът им беше така тежък, неподвижен, като че ли мъртвешки. Г. Райчев, Избр. съч. II, 219. Зад черното орехово бюро седи същият оня човек. Пак това лице, сякаш дялано от гранит, неподвижно, тъмно. А. Гуляшки, Л, 520.

Списък на думите по буква