НЕПОДВЛАСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОДВЛА̀СТЕН, -тна, -тно, мн. ‑тни, прил. Обикн. с предл. на. Който не се поддава, подчинява на властта на някого или на нещо. Но у нас имало свободна воля и с нейна помощ може да се спасим от дяволските изкушения, като достигнем неизменност,

неподвластна на промени. Ем. Станев, А, 42. Само кленът ронеше.. непозлатени звезди, горд и неподвластен още на есента. К. Колев, ТЕ, 97. Година вече го измъчваше не някоя определена жена, а изобщо жената с нейната страшно силна слабост, неподвластна на поручика. Д. Вълев, З, 184. Зло ислямско отшумяло. Градове възвърнал цар. / Неподвластно Анхиало е стояло в зъл пожар. В. Марковски, ПЗ, 293.