НЕПОДПРАВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОДПРА̀ВЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на неподправен. И тъй като той [този свят] все повече щеше да губи своята първичност и неподправеност, на хората с повишена чувствителност като Слав Грашев предстояха неприятности. Д. Фучеджиев, Р, 143. Понякога старицата сама се изненадваше от смелите си мисли... Би била готова да приеме... за внуци... отрочетата, които уличницата носеше в себе си... Стига тя да се съгласи да остане при Борисчо .. Нали той й... допада... с неподправеността си. Б. Болгар, Б, 76.