НЕПОДРАЖАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОДРАЖА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. На когото (на който) не може да се подражава, защото обикн. е единствен по рода си, самобитен, оригинален; неповторим. Няма роля, в която Сарафов да е бил неубедителен, но много са ролите, в които е неподражаем и незабравим. Ив. Димов, АИДЖ, 82. Той хубавичко се бе налудувал и бе спечелил слава на немирен халосник и на неподражаем хороигрец. Елин Пелин, Съч. I, 168. Покойният Алеко, със своя неподражаем хумор, рисувайки характера на българина в "Бай Ганя", прикачи му куп смешни недостатки и нравствени грозотии. Ив. Вазов, СНЖ, 87. На арената, посипана с жълт пясък, изскачаха грамадни разярени бикове, които тореадорът Бомбита убиваше с неподражаема вещина. Д. Димов, ОД, 44. Неподражаема разказвачка. Неподражаема актьорска игра. Неподражаема мекота на гласа.