НЕПОЗВОЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОЗВОЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не се позволява, не се разрешава от определени наредби, правилници или от приетите в обществото морални норми. Джек забелязва до завоя на шосето един полицай от цивилната гвардия, който отчаяно махаше с ръка. Този индивид навярно искаше да го глоби за непозволена скорост. Д. Димов, ОД, 87. Султана подозираше, че Катерина е в някаква непозволена връзка с резбаря,че той я примамва и тя бдеше над щерка си с очи и нокти. Д. Талев, ЖС, 309. Бабичката следеше младите и щом някое от тях си позволеше да направи нещо непозволено, вдигаше върлината и го удряше. А. Каралийчев, С, 218. На всичко отгоре това момче върши и непозволена търговия. Продава крушките на черна борса. Б. Болгар, Б, 132. Съвестта ни позволява сами да отделим позволените от непозволените постъпки. Мор. пр VIII кл, 21. Непозволени средства. Непозволени от властта събрания. Непозволена близост. Непозволена любов. Непозволени грубости.

2. Като същ. непозволеното ср. Нещо, което не се позволява, не се разрешава от определени наредби, правилници или от приетите в обществото морални норми. Ще отиде да работи в някоя мина, дето никой не го познава, и там ще заживее като най-обикновен, най-незабележителен човек. Ще заличи предишния Анастаси и ще възстанови границите на позволеното и непозволеното, които се самооблащава, че може да прескача до безкрайност... Ем. Станев, ИК III и IV, 431. Той [Моис] схвана бързо всички измами, които се прилагаха в тая професия [зайкоджия], научи се сам да лъже, и то с увлечение, .., почна и да не различава границата между позволеното и непозволеното. П. Спасов, ХлХ, 84. Бързината, с която се сближи с няколко лекомислени жени, му отвори вратите на непозволеното. К. Петканов, ДЧ, 388.