НЕПОЗНАВА̀ЕМ

НЕПОЗНАВА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не може да се опознае, изучи. Чрез тези открития до известна степен се установи строежът на молекулите на органичните съединения. Обаче химиците А. Кекуле, Х. Колбе и др. поддържаха погрешното схващане, че строежът на молекулите е непознаваем. Хим. Х кл, 1965, 19. Материалистическата наука изхожда от това, че в природата няма непознаваеми явления. П. Марков, А (превод), 94.

2. Рядко. Който не може да бъде познат, разпознат поради голяма промяна; неузнаваем. Разкъсаните им трупове, окървавени и непознаваеми, изтеглиха встрани. Хр. Смирненски, Съч. III, 229. И друго показа Сарафов: великото внушение на актьора върху зрителя чрез реалистично преобразяване. Като някакъв похитител той се промъкваше до героя си, открадваше душата му, надяваше я на своята и ставаше непознаваем. Ст. Грудев, АБ, 164.

Списък на думите по буква