НЕПОЗНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОЗНА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. нечленувано. 1. За човек — с когото някой няма и не е имал познанство. Още докато го бранеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току-тъй, а го гони някаква беда. Й. Йовков, ВАХ, 109. На Зъмковци беше им приятно да работят на тая нива, защото по големия път непрекъснато минаваха непознати хора. Ил. Волен, МДС, 31-32. Та се бе пооблякъл на тръгване, да получи признание от непознатите си братовчеди и братовчедки, от целия забравен род. Г. Стоев, З, 89. — При това, да се срещам с онези хора — съдружниците — и с други непознати лица, съгласете се, за една жена вдовица... Ст. Л. Костов, Избр. тв, 347. На барикадата бе непознат / Йохан. И непознат остана той. Хр. Смирненски, Съч. I, 66. Непознат пътник. Непознат чужденец. Непознати събеседници.

2. Който някой не може да определи, назове или разпознае, защото не знае нищо за него; неизвестен. Той беше се изкачил на самия връх на могилата. Пред него полето незабелязано се снишаваше,.. и дълбоко някъде в хоризонта се топеше в неясни мъгляви очертания — непознати, тайнствени места. Й. Йовков, Ж 1945, 201-202. Един път получих едно писмо с непознат почерк, без подпис. Ив. Вазов, Съч. Х, 148. Помъчих се да ги [стъпките] позная чии са. Не, не успях — чужди, непознати, едри стъпки на подковани обуща... П. Михайлов, МП, 9. Кукушкин пак задърпа брадичката си — чувствуваше се унизен. Сухият и явно недружелюбен тон на Маша, .. и възклицанието на непознатия глас наистина бяха обидни. М. Марчевски, П, 91. Непознат град. Непозната морска шир. // За който нищо не е известно, не се знае, защото не е бил предварително подложен на изучаване, усвояване, проучване; неизучен, непроучен. В това езеро вече няма нищо интересно за нас. И ние мечтаем да отидем на истинско солено и бурно море. Иска ни се открием нови и непознати светове, където за пръв път стъпва човешки крак. П. Незнакомов, МА, 51. Както винаги при едно ново и непознато предложение кооператорите мълчаха и никой не се решаваше да го приеме. И. Петров, НЛ, 249. Непозната азбука. Непознат надпис. Непознат език. Непозната дума. Непозната технология.

3. Който обикн. не се показва, проявява пред околните и остава скрит за тях; неподозиран, неизвестен, неразкрит. И друг път аз съм срещал стария труженик, .. Струва ми се, че той изнемогва под бремето на една голяма тъга, че дълбоко в себе си е заключил друг, непознат мир. Й. Йовков, Разк. III, 96. Изведнъж видях другата Гер‑

гана, непозната за мене, човечна. К. Калчев, ДНГ, 137. Трябваше голяма наблюдателност може би, за да се види, .., че тия безсрамни жени са само нещастни проститутки, .., че същинския лик на французина — мъж и жена — е съвсем друг, непознат за нас, които само случайно допирахме лакти на улицата с тия бързащи, заети, чужди хора. К. Константинов, ППГ, 210. Обичаха го още отначало заради спокойния му, силен характер; ..; заради обичта към далечното отечество, що лъхаше от всяка негова дума; .. Но сега те неочаквано откриха в него някакви непознати черти. Ст. Дичев, ЗС I, 185.

4. Който се проявява, се разкрива, става за първи път или се показва в толкова необичаен и променен вид, че се възприема от околните като друг; нов, необикновен, неочакван. Излизат две испанки и започва веселото първо действие на "Изобретателната влюбена", ..След малко се появява и мама, но това е някаква чудна, непозната мама. Тя е облечена в ярка червена рокля. П. Незнакомов, МА, 78-80. Сянката на върбата, под която бяхме се настанили, правеше лицето му [на дядо Мирю] непознато и загадъчно. Ем. Станев, ЯГ, 18. Издал глава напред, с едно непознато и неочаквано изражение на лицето, той продължи глухо: — Наистина, вуйчо, на Нова година човек неволно поглежда назад и се пита смаян: докога? Ст. Дичев, ЗС I, 94. Нарекохме я "майко"... Непознато, / велико майчинство я озари. / Две свидни рожби даде на борбата, / а тя с деца безбройни я дари. Бл. Димитрова, Л, 89. И аз ще видя непознати и велики / довчерашните стенещи тълпи. Хр. Смирненски, Съч. I, 106. // За усещане, възприятие и под. — който се изпитва, се чувствува за първи път и затова се възприема като странен, необичаен, изключителен; нов, неизпитван. Вълнение и непознат дотогава срам я изгориха. Елин Пелин, Съч. III, 104. Тя приближи още. Игнатий подаде ръката си и загледан в кестенявите коси, с някаква непозната досега приятност почувствува допира на влажните ѝ устни. Ст. Дичев, ЗС I, 272. Цялото тяло на момчето се изпълваше с непозната сила: той е вече въстаник. З. Сребров, Избр. разк., 51. Пенко стоеше пред вратата и не му се вярваше, че напуска родния чикмак. Някаква непозната досега болка заседна в гърдите му. П. Здравков, НД, 112. В педчувствия за радост непозната, / пред златна рожба в светла бъднина, / бдят в сочните прегръдки на земята / покълнатите вече семена. Д. Дебелянов, С 1936, 30. Непознато чувство. Непозната бодрост. Непозната любов. Непознато преживяване. Непозната мъка. Непознато увлечение.

5. Обикн. с предл. за. Който не се наблюдава, не се среща, не съществува у някого или в нещо; несвойствен, нехарактерен. Уважавах тоя момък, .., но не го обичах. Не го обичах и заради това, че се държеше някак наставнически, покровителствено, но най-много ме отблъскваше подчертаната му установеност във всичко — съмненията, колебанията бяха чужди и непознати за него. А. Гуляшки, ЗР, 86. Непознато за Славейкова е удивителното разнообразие и неизчерпаемо богатство на поетични средства, с които си служи Хайне. М. Николов, БР, 1931, кн. 7, 233. Завистта тук е непозната. Всички бригадирци гледат с любов и гордост на своите първи ударници. Г. Караславов, ПМ, 24.

6. Като същ. непознат (непознатия<т>) м., непозната<та> ж., непознат<ото> ср., непознати<те> мн. Човек (мъж, жена или дете), с когото не се познавам, нямам познанство. Всички, що сте тука, приятели, познати, непознати, нашенци, .., всички, да пием по чаша за малкия Иванчо. Елин Пелин, Съч. I, 185. Тя се отби у Лиловичини под друг предлог, за да ги попита и за непознатия. Ив. Вазов, СбНУ II, 72. Една вечер Стефан дойде с трима непознати. М. Марчевски, МП, 29. Двамата — орлето и непознатото — бяха седнали на една дъска и току подхвърляха кокалчето. П. Проданов, С, 10. Помогни ми, непозната, / да дочакам пак зори! Н. Лилиев, С 1932, 61. непознатото ср. Това, за което нищо не се знае. Отивам нарочно да видя Асеневската столица, да се поклоня на бледните останки на едно величаво и бурно минало... Затова душата ми е особено настроена и в напрегнато състояние пред непознатото, пълно с мъглява вълшебност за мене. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 163. Всяка наука разкрива нови истини и с това задоволява едно вродено в нас стремление към непознатото. Ето защо, няма наука, която да не е интересна. ПН, 1934, кн. 2, 18.