НЕПОКВАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕПОКВАРЀН, -а, -о, мн. и, прил. 1. Който не се е поддал на поквара, разврат, който има здрав морал; нравствен, непорочен, чист, запазен. Те [писмата от студентски времена] бяха писани от интелигентни и непокварени момчета, които създаваха бъдещето си с честен труд. Д. Димов, Т, 666. Без да се изкушава от юношеските лудории на другарите си, той започна да страни от тия, които се отдаваха на пороци, и така запази себе си непокварен. Ем. Станев, ИК I и II, 31. Тя и сега оставаше българка простодушна, добра, непокварена. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 28. Народът, честният и непокварен народ, с презрение се отврати от тях [либералите] и те заслужено бидоха изфърлени. Т. Влайков, Съч. III, 74.
Непокварен човек. Непокварена жена. Непокварено общество. Непокварена младеж.
2. Който принадлежи, присъщ е на непокварен човек. Срещи с младежи, уж благородни, интелигентни — поезия, музика, и в края на краищата — при първи удобен случай — любовни обяснения и даже нахални, цинични посягания. Туй обиждаше непокварената ѝ душа, потърсваше я [Лида] физически. Г. Стаматов, Разк. II, 166. И докрая не ми стана ясно какво е по-силно у него — добродушието ли или хитрата предвидливост. А може би над всичко стоеше неговият непокварен здрав селски разум. П. Вежинов, ЗНН, 27. Едно сравнение между старите [лирици] и Вас [Дора Габе] ще се наложи, .. Но същевременно Вие ще изпъкнете край тях с всичката свежест на едно младо дарование, с всичката лъчезарност на една още непокварена душа и с всичката деликатност на едно женско чувство. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 277-278.
3. Прен. Който е запазил своята неповторимост, самобитност, чистота или непорочност, защото е останал непокътнат, недокоснат от нечие покваряващо въздействие, влияние; непорочен, неопорочен. Те приличат на ония нашенски сукмани, които рядко издават спотаените под тях форми, но при все това отделни техни гънки и нашивки ни говорят за своеобразна оригинална хубост, за естественост, за непокварен природен вкус. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 43. Експертът се помъчи да определи дали двамата [Ирина и фон Гайер] се бяха отдали на търговската сделка или към нея се присъединяваше и някакво чувство, непокварено от парите. Д. Димов, Т, 352. Хък Фин е дете на природата, което живее прост живот, незасегнат и непокварен от цивилизацията; той обича гората, реката, простора. С, 1951, кн. 2, 160. Непокварена действителност.