НЕПОКЛАТИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОКЛАТЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непоклатим. Марина си помисли, че има нещо общо между Медаров и импровизирания мост — в първичната грубост, недодяланост и в тази непоклатимост. Д. Фучеджиев, Р, 250. — Но вие трябва непременно да чуете неговите стихотворения. В тях така силно пулсира българският дух с присъщата му любвеобилност, идеализъм, родолюбие, непоклатимост на обичаите и страстите, наследени от прадедите ни. К. Георгиев, ВНП, 11. И когато си бе така хубаво наредено, и той влагаше всичката си сила, като виждаше величие и непоклатимост в тоя порядък, .. — тъкмо в тоя момент по някакво недоразумение като че ли него го снеха и всичко се обърка. Ст. Даскалов, СЛ, 119.