НЕПОКЛАТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОКЛА̀ТНО нареч. Остар. Непоклатимо. Като мислеше, че и сам той е забил корен дълбоко в ровката почва на Буково, Дочо се чувствуваше закрепен на своето място здраво и непоклатно. Т. Влайков, Съч. III, 146. Политиката на Бориса през изтеклия период, .., е била: да варди, под каквито условия и да било, външний мир, за да даде време на християнството да потъпче и заличи полека-лека всичките дири и остатъци от поганското време и да се утвърди то яко и непоклатно в духа и в сърцата на народа. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 229.