НЕПОКОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОКО̀Й, -о̀ят, -о̀я, мн. няма, м. Поет. Липса на покой. Вземете моя непокой и светла жажда / и понесете ги открай — докрай в света, / и залюлейте океаните. Е. Багряна, СЧ, 91. Нявга бяха траки ръждокоси. / .. / Веднеха се сред поле тополи пред мъжете едри и високи, / Слънце в мрака, непокой в покоя, в боя кървав — на коне соколи, / со стрели и копия тез люде мълнии убиваха в небето. В. Марковски, ПЗ, 31.