НЕПОКОРЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОКОРЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непокорѐн. Предай се дребно човече! Замри в моята бяла постеля! Човекът не се предава на тази пустош. Тя чувствува неговата непокореност в неговото движение. Й. Радичков, НД, 180.