НЕПОКО̀РНО. Нареч. от непокорен; с непокорство. Ти тласна себе си във устрема, от който / израсна волята ти непокорно, / във жажда, от която се попукват устните / и нощите минават бавно, а пък дните скоро. Д. Габе, П, 28. Младежът се държеше непокорно.