НЕПОКО̀РНОСТ

НЕПОКО̀РНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непокорен; непокорство. Докладът [до княза] гласеше: Тук, в София, домът на г. Др. Цанкова, .., беше станал център, в който се събираха всички чиновници в столицата и се насърчаваха към непокорност на властта. С. Радев, ССБ I, 333. Защо стоим с вързани ръце? Да подпалим тревата покрай мрежата! Непокорността на хората ядосваше Аргир, както се ядосва човек, който смята себе си за много даровит. Д. Вълев, З, 248. Третият си и най-непослушният си син Хаджи Генчо пратил на конака и повелел на агата да му удари петдесет тояги по краката за непокорност. Л. Каравелов, Съч. II, 64.

Списък на думите по буква