НЕПОКЪТНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОКЪ̀ТНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е запазил съвсем непроменен първоначалния си вид или качество, защото не е бил докоснат, пипнат, използуван от някого или от нещо; непипнат, непобутнат, небутнат, недокоснат. Закусваше рядко, обядваше малко, вечеряше насила. Обикновено прислужниците дигаха софрата непокътната. Г. Караславов, Избр. съч. V, 313. Падналият преди няколко дни дебел сняг лежеше непокътнат, заледен. Д. Калфов, Избр. разк., 126. Гостната стая беше отрупана с безброй мили предмети — .. Аз помня двата големи сребърни свещника, които никога не запаляха, и свещите им стояха непокътнати с клюмналите си бели фитили. М. Кремен, СС, 124-125. Карл помнеше, че четири дни преди да го убият получи от дома 300 крони и че те останаха непокътнати. Хр. Смирненски, Съч. III, 191. Непокътната закуска. Непокътнато ядене.

2. Който не е претърпял увреждане, загуба, щета, останал е в първоначалния си вид или количество, независимо от обстоятелствата, обикн. неблагоприятни за съхраняването му; невредим. Заедно с диверсантите бе заловено непокътнато цялото им снаряжение, включително и радиостанцията и нейния шифър. П. Вежинов, СО, 192. Тая гора е манастирско владение от векове, .., запазила се е през най-лошите времена непокътната. Ив. Вазов, Съч. ХV, 20. Пред кошарата лежи един голям вълк като магаре, с прехапано гърло, а овцете непокътнати. А. Каралийчев, В, 14. Царевичният кош, .., също беше попаднал в страшната вихрушка от огнени стълбове и дим, но хамбарът горе беше непокътнат — вятърът духаше в противоположна посока. Ст. Марков, ДБ, 243. Понякога вземах вкъщи някоя от тия скъпоценни книги, разбира се с непременното условие никому да не я давам и да я върна непокътната и напълно запазена. М. Марчевски, ТС, 5. Непокътнат дворец. Непокътната каменна кула. Непокътнати стари къщи.

3. Прен. Остар. Ненакърнен. Веселостта, която беше присъща на характера му, беше се запазила и сега непокътната. К. Величков, ПССъч. I, 46. От хероите на миналото най с непокътната душа и непокътнато от неволи чувство остана Славейков. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 14. Примирението не трябва да го напуща, спокойствието трябва да си остане непокът‑

нато. Д. Немиров, Др, 136. О, Амалио? Колко те аз обичам за тая твоя непокътната вярност към брата ми! Н. Бончев, Р (превод), 28.