НЕПОМЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОМЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. 1. Който е извън мярката, повече от определения и допустим размер, големина, сила, степен, количество; прекомерен, извънреден, извънмерен. [Дако] чувствуваше само непомерна тежест — тежеха главата му, ръцете, краката. Като че ли не вървеше по паваж, а газеше из дълбока кал! Г. Райчев, ЗК, 57. Тя [княгинята] би искала и в любовта на плътта да има малко небе, .. Повярва в някакво възможно примирение и в тая вяра вля всичката своя непомерна ревност. Ст. Загорчинов, ЛСС, 55. Дълбоки бръчки бяха се изрязали по челото ѝ от непомерно страдание и мъка. Д. Калфов, ПЮН, 128. Правата на критиката обаче не могат да имат голямо значение по отношение съчиненията на Раковски .. Това са непомерни усилия, направени от един велик дух за постигането на една висока цел. К. Величков, ПССъч. VIII, 13.

2. Несъразмерен. Тя правеше широки крачки, непомерни за ръста ѝ, и се държеше, сякаш бяха стари познати. Е. Манов, БГ, 144.

— От рус. непомерный.