НЕПОМРАЧЀН

НЕПОМРАЧЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е помрачен от нещо. А тия "вътрешни врагове" са хора и групи, които са успели да запазят непомрачен поглед и вярно чувство за действителността. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 157. Наука — то е разум кротък, благ, / непомрачен от хитрина и злоба. К. Христов, Избр. ст, 175.

Списък на думите по буква