НЕПОМРАЧИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОМРАЧЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се помрачи. Хиляди образи на загинали в цветуща младост ратници греят с непомрачимия блясък на едно безпримерно себеотречение. П. К. Яворов, Съч. II, 169. Да бих могъл поне да полудея... / Но разумът непомрачим сияй! К. Христов, ПВ, 50. Непомрачимо сияние. Непомрачима дружба.