НЕПОНЯТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОНЯ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не може да се разбере, защото обикн. не се знае, не се познава; неразбираем, непознат. И тя запя. Звучен и приятен глас, треперлив и още нерешителен, странна музика на чужда и непонятна реч. Й. Йовков, Разк. II, 48. Изглеждаше, .., че те изпитват някаква горда суета, като говорят на един образован език, чужд и непонятен на неколцината българи, що седяха на другите чинове. Ив. Вазов, Съч. ХI, 79. Неговият [на Икономов] страстен и дълбок морализъм остава чужд и непонятен за животописеца на следосвобожденската епоха. Т. Жечев, БВ, 409. В онези времена проповедта за "братство" между победители и рая е била непонятна, макар и много желана за измъчения български народ. П. Делирадев, В, 307. Непонятни думи. Непонятни мисли и постъпки. Непонятна политика на правителството. // Обикн. с предл. за. Който трудно може да се възприеме и да се разбере от някого, защото не му е присъщ, свойствен, привичен; непознат. Тия меки, нежни, сърдечни обращения, .., са непонятни за бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 61. — Как, ти си актриса? — попита изненадана Цонка, едвам сега разбрала някои непонятни за нея фрази Фотинини. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 53. Пан Ян Неруда трябва да се остави на спокойствие от нашите преводачи, не защото той не е добър писател, но защото хубавите му фейлетони (като специално чехски) са непреводими и непонятни освен за жителите на Златна Прага. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 233-234.

2. Който не може или много трудно може да се обясни; странен, необясним, неясен, загадъчен. И далечният зловещ вой на кучето изпълваше душите с болка и непонятен страх. Й. Йовков, Разк. I, 123. Във всеки случай горе цял ден се чукаше, ковеше, събаряше. Хазяите нямаха малки деца — и все пак там ставаше нещо невъобразимо и непонятно: местеха се маси, тропаха се столове, врати. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 426. Общата мълва приписваше с голямо основание това непонятно обогатяване Гачово на едно злодеяние, остало тайнствено. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 31. Недалеч от южния Перуански град Милендо, археолозите успяха да открият върху високи наклонени скали непонятни изображения с големи размери. К, 1970, кн. 5, 32. В тези свои ранни години, когато светът е все още далечен и непонятен, детето е "в плен" на своята фантазия. Е. Каранфилов, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Непонятно чувство. Непонятна скръб. Непонятна тревога. Непонятна мъка. Непонятен възторг. Непонятна жестокост. // Който се нуждае от изясняване; неизяснен. Капитанът накрая се убеди, че арестантът не изпълнява нареждането му не от неразбиране, а по някаква друга, непонятна засега причина. К. Георгиев, ВБ, 49. В древността вниманието на човека са привличали и онези места, където по непонятни причини са наблюдавани непрестанни огньове. Пр, 1954, кн. 1, 49.

— От рус. непонятный.