НЕПОПРАВЍМОСТ

НЕПОПРАВЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непоправим. В първия миг той изпита силното желание да тръгне веднага към къщи, да хване дангалака си за тънкия врат и да го напердаши. Каква ще бъде ползата? Една трагична намеса на майката и едно огорчение за генерала от чувството за непоправимост. С. Северняк, ВСД, 58-59. Смелостта на журналиста му харесваше. Но щом се докосна Кольо до Борисовото поведение, .., Борис веднага се разочарова. За сетен път се убеди той в непоправимостта на паршивата интелигенция. К. Калчев, СТ, 175. — Та Найденов ме лъгал! Той е един подлец!извика пак Матрапанчев, като съзнаваше сега всичката непоправимост на неблагоразумното си поведение днес. Ив. Вазов, Съч. Х, 90-91.

Списък на думите по буква