НЕПОРОЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОРО̀ЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непорочен; невинност, непоквареност. Черните му [на девойчето] като смола плитки висеха отпред върху бялата рокля, която придаваше на високата му моминска снага непорочност и чистота. Ем. Станев, ИК I и II, 230. Една друга Софѝя живееше отвъд, прекрасна в своята непорочност и щастлива от своето неведение. Призракът на нейния предишен живот трептеше на златния кръст на кубето, като жълтия пламък на недогаряща свещ. Ст. Загорчинов, ЛСС, 141. Ще си призная тоя грях, че залових две писма на онази до Мони и ги прочетох.. Писмата ѝ, пропити от престорена наивност и демонстративна непорочност, целят само едно — да внушат на Мони, че тя е единствената. Й. Попов, СЛ, 157-158. А аз от своя страна, макар и да бях уверен напълно в непорочността на мисията си, макар и да знаях, че секи един беше в състояние да оцени това, се пак ми стана грозно, като са видях вързан сред града. З. Стоянов, ЗБВ II, 387.