НЕПОРЯ̀ДЪК

НЕПОРЯ̀ДЪК, мн. -дки, м. Остар. Книж. 1. Само ед. Безпорядък, безредие. Латинската войска ся срещнала с римската в планина Везувия. В това отчаятелно сражение римский консул Деций Мус отведнаж ся хвърлил въз неприятеля, влезнал в тесните негови рядове и в такъв непорядък довел латинската войска, чтото римлянете били тогава в състояние да ги победят. Г. Йошев, КВИ (превод), 103.

2. Обикн. мн. Нарушение на реда, порядъка. Царът рече: зато и аз молим ве да оставите старите обичаи, .., и дивите войнически непорядки. ЦВ, 1852, бр. 91, 138.

— От рус. непорядок.

Списък на думите по буква