НЕПОСИЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОСЍЛНО. Нареч. от непосилен. Майка ми работеше в хотела непосилно като истинска слугиня — и ние не разбирахме, че денонощният ѝ труд многократно заплаща на вуйчо ми съвсем оскъдната моя издръжка. П. Славински, ПЩ, 52. Смъртта ми се видя за първи път страшна, непосилно грозна. К. Величков, ПССъч. I, 88. И все пак в гърдите му [на Божан Кънчев] гореше неугасимият огън на помамените и вече завладели волята чувства; сърцето в гърдите му премаляше през минута от остри трепети: той страдаше, непосилно страдаше. А. Страшимиров, Съч. I, 130. Смъртта понякога е твърде жалка, / живота — непосилно груб. Хр. Смирненски, Съч. I, 76.