НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОСЛЕДОВА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. ‑и, прил. 1. Само ед. Качество на непоследователен; безпринципност. Ние не позволяваме никому да ни обвинява във фракционерство и непоследователност, защото ние именно никога и ни най-малко не сме се отклонявали от установените начала на македонското революционно дело. Д. Талев, ГЧ, 263. — Докато управлява Селим хан, победата на оджака не ще бъде трайна — .. — Не познавате Селим, той е опасен в своята непоследователност. С това, че днес върши едно, а утре друго. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 477. Василев не разбираше, че тази непоследователност у жена му постепенно взима застрашителни за самата нея размери. Съвр., 1980, кн. 1, 51. Националният егоизъм се разбуди съвсем ненавреме и предаде на всичките военни действия една очевидна разбърканост и непоследователност. Ив. Вазов, Съч. VI, 98.

2. Обикн. мн. Проява, постъпка на непоследователен. От компрометирането на демократите печелят така също и народняците, затова и те грижливо изнасят във в. "Мир" всяка непоследователност, всяко противоречие в делата и думите на демократите. Г. Георгиев, Избр. пр, 462. С оставеното ни наследство при всички непоследователности, слабости и противоречия Шишманов се издига като виден представител на демократическата, на материалистично-реалистичната линия в развитието на литературната наука. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 29.