НЕПОСЛУШНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОСЛУ̀ШНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непослушен; непослушание. — Ще останем тук, докато дъждът престане и веднага ще продължим пътя си. Не забравяй, че загубихме цели два дни поради твоята непослушност и лекомислие. Ем. Станев, ПГВ, 101-102. И аз бях готов да прегърна сина си и да му простя неговата непослушност, която стана причина за това важно откритие. М. Марчевски, ТС, 115.