НЕПОСТИЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОСТЍЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Поет. Непостижим. В човека се крият тайни, непостижни за ума. А. Страшимиров, Съч. V, 292. И сфинкс един ме гледа — камък неподвижен, / с коварство притаено в поглед без лъчи, / унесено замръзнал, странен, непостижен: / сърце ми всичко знае — вечно ще мълчи... П. К. Яворов, Съч. I, 125. Лампа негасима в храма, / непостижна висота, / глъбина, що дъно няма — / туй е мисълта. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 157.