НЕПОСТИЖИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОСТИЖЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не може да се постигне, осъществи; недостижим. Мисля си как преди години много неща изглеждаха непостижими, но аз още тогава вярвах, че са постижими. Да се пусне вода в Добруджа, .., това ми се виждаше далечна и неосъществима работа. И. Петров, ОЗап., 54. Тия деца [дошли от село] гледат големите витринни изложби на магазините и навярно всичко им се вижда приказно и непостижимо. А. Каралийчев, С, 292. // До който не може да се стигне, достигне; недостъпен, недостижим. И старият ловец, като въздъхна, почна да ми разказва спокойно и равно, .., дивна легенда за тия Самодивски скали, .., високи, далечни, непостижими. Елин Пелин, Съч. I, 104. И още веднъж тя осъзна, че нямаше нищо по-непостижимо от този мъж. Д. Димов, ОД, 229. Като не са се сбъднали, кажи ми — / нима мечтите са непостижими? В. Раковски, ПСС, 29. Непостижими височини. Непостижими блянове.

— От рус. непостижимый.