НЕПОСТИЖИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОСТИЖЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от непостижим; недостижимост. Дали неутолимостта на любовта към всичко се превръщаше в скръб, или непостижимостта на красотата ме натъжаваше? Ем. Станев, А, 97. И Павката като всеки, който вече е постигнал щастието за себе си, внушаваше непостижимостта му за другите. К. Георгиев, ВБ, 38. А самият "връх", .., се не види от тука: .. Тая му непостижимост раздразня повече желанието на туриста да стъпи на самото му теме. Ив. Вазов, Съч. ХV, 78.