НЕПОСТОЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОСТОЯ̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Непостоянен. Който не седи на един ум и няма нареда в работите си, той ся казува непостоян. П. Р. Славейков, ПЧ, 29. Тъй ингилишката народност представлява хладнокръвен, .. и спекулант народ; ..; испанската — един страстен, отмъстителен и непостоян народ. ДЗ, 1868, бр. 19, 73. Климатът е влажен, непостоян и болестлив, а жителете ся предвардеват от неговото вредително действие с най-голяма чистота. Ив. Богоров, КГ, 115.