НЕПОСТОЯНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОСТОЯ̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който не е постоянен в поведението си, не държи на думата си, често мени решенията си. Даскал Тодор — около 60 год. .. Непостоянен и безхарактерен, но наклонен към добродушна веселост. Й. Йовков, А, 154. // Който е присъщ на такъв човек. Непостоянен характер.

2. Който не е постоянен, траен, който се изменя често. — Кадърът у нас е такъв — непостоянен .. Ето, ударник, примерен работник и изведнаж — моля, освободете ме. Защо? А. Гуляшки, МТС, 34. Баба Марта иши (казват за непостоянното време през марта, на което уподобяват поведението на жените и на децата). П. Р. Славейков, БП I, 33. Рибите имат променлива (непостоянна) температура на тялото. Зоол. VII кл, 69.