НЕПОСТОЯНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОСТОЯ̀НСТВО, мн. няма, ср. Липса на постоянство; непостоянност. Тя обичаше Галчева и чувствуваше, че го обича тъй както никога по-рано не е обичала. Тя вече не се укоряваше в непостоянство, както правеше по-рано. Й. Йовков, ЧКГ, 222. Разочарована до дън душа от мъжкото непостоянство, младата блондинка реши да се оттегли от бурния светски живот и да иде в манастир. Й. Попов, БНО, 114. Той [князът] не схващаше и истинските дълбоки мотиви на контрапреврата. Всичко, което бе станало в България, илюстроваше в неговия уплашен и мътен сега ум само едно: непостоянството на българите. С. Радев, ССБ II, 221. Като разсъждава върху непрестанния ток на живота и непостоянството на чувствата ни, женевският философ идва до убеждението, че няма трайно щастие или удоволствие. М. Арнаудов, Г, 68.