НЕПОТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПО̀Т м. Рядко. Братово дете, внук. — Тъй, тъй, дойдох да видя либератата България, да поида в Бяла Черква, да видя майка ти, .. непотите — бъбреше старецът с разтреперан глас, като не намираше българските думи. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 106.

— Рум. nepot. — От Ст. Илчев и др., Речник на редки, остарели и диалектни думи..., 1974.