НЕПОТРЕБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОТРЀБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който не е необходим, нужен, потребен на някого, на когото никой не държи; ненужен, излишен. Противоп. необходим. И в този хан, гдето беше прекарал толкоз време, дядо Моско се усети отритнат и непотребен, усети се чужденец. Й. Йовков, ВАХ, 91. Завърнал се вкъщи — безхлебен, / пиян пак — бащата ругай: / и своя живот непотребен, / и своята мъка без край. Хр. Смирненски, Съч. I, 56. Непотребен човек.

2. Който не се употребява или не може да се употреби и не е нужен, потребен; ненужен. Противоп. Необходим. — Ганко, дай ми някоя непотребна хартия да завия писмото, да се не мачка. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 42. Вътре [в сандъка] имаше малко вълнена прежда, една стара фланела и няколко непотребни парцали. Г. Караславов, Тат., 199. Непотребни неща. Непотребен предмет. Непотребно листче. Непотребни книги.

3. Който се използува, употребява излишно, без нужда; излишен, ненужен. Противоп. необходим. Изобщо, обикновените поети

ги яде многословието и непотребните прилагателни. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 12. Непотребни думи.