НЕПОТРЕБНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОТРЀБНО нареч. 1. Без да е необходимо, потребно, нужно; ненужно, излишно. Противоп. необходимо. Непотребно се старах да спечеля на всяка цена.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се и под. а) Означава, че нещо не се смята за потребно, за нужно. Вегес, който е живял през четвъртий век, говори за такъв вид телеграф, като що е бил толкова добре познат по негово време, щото той съди непотребно да го описува. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 25. б) Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че нещо не трябва, не е нужно, необходимо на някого. — Не жената мразя, а царицата, Мария Палеологова, която е заграбила властта и потиска народа. А какви са очите ѝ, какво мисли за мене — това ми е непотребно. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 35.