НЕПОТУШИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОТУШЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. За чувство, душевно състояние и под. — който не може да се потуши, потисне, заглуши. Този весел човек ще забравя бързо всичко мъчително, за да живее с радостите на часа и с надеждите си за по-добро време, ако не и с непотушимите си омрази, на които дава широк простор, за да му олекне. М. Арнаудов, БКД, 239. И не един път ропот против Бога се бе раждал в душата му [на Захарий] .. Сега този ропот бе непотушим. Вл. Свинтила, СЗЗ, 430.