НЕПОХАБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОХАБЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е похабен. Когато прожекцията свършила и светнало, Данчо и бай Михал видели събрана наоколо им, току-речи, цялата Борикова махала. Притегателната сила на непохабената им любознателност скъсала традиционните задръжки и оттук нататък бориковци станали най-запалените кинолюбители. Н. Хайтов, ПП, 133. И като всички непохабени, честни хора, .., тя реши да поправи грешката си. В. Нешков, Н, 37. Някои от руснаците, .., са плакали от възхищение, като са видели своя певец отново между себе си, все със същия глас и непохабен темперамент. Р, 1925, бр. 193, 4. Тук ще читателите ми още и друго да видят и чуят. Ще видят едновремешните ни чисти, непохабени — девствени сборове. Ил. Блъсков, ДБ, 100.