НЕПОХВАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОХВА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не е похватен, сръчен, умел в движенията си, действията си; несръчен, неловък, неумел. Васко разпалено хвърляше ножчето, забиваше го и печелеше игра след игра, защото Коке беше съвсем непохватен и лесно изтърваше. В. Ченков, СНД, 137. Йоргов си представяше този нов богаташ [Каев] като обикновен селендурин, дързък и нахален, непохватен в най-обикновените обноски, но страшно обигран и безцеремонен в смелите нечисти сделки. Г. Караславов, Т, 5.

2. Който е присъщ на такъв човек; несръчен, неловък, неумел. Радомир се изправи бързо и бутна шлема си назад все още сънен; по детски мило и непохватно беше движението на едрата му ръка. Д. Талев, С II, 176.