НЕПОХВАТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОХВА̀ТНО нареч. Без похват, сръчност; несръчно, неумело, неловко. Лицето му бе мокро от сълзи. Той го бършеше непохватно с дланите си, устните му неудържимо трепереха. П. Вежинов, ЗНН, 186. Зад стената се чу пиано. Някой засвири непохватно, с чести повторения на отделните фрази. Ем. Станев, ИК I и II, 153. Единият от четниците зад него пристъпи, взе писмото от ръката на Йосифа, раз‑

гъна го непохватно и спъвайки се едва ли не на всяка дума, прочете го гласно. Д. Талев, ГЧ, 125. Бай Слави .., запали цигара. И Геровски взе, дръпна непохватно няколко пъти. Т. Монов, СР, 178. Непохватно работи. △ Непохватно мие съдовете.