НЕПОХВАТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОХВА̀ТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на непохватен; несръчност, неумелост, неловкост. Синът с тенекян глас изкрещя: — Стига ми се бърка! — и преди да е проверил нещата си, тръгна, за да прекъсне непоносимия разговор.. В своята непохватност майката не успява да се отдръпне от вратата и без да иска му препречва пътя. Бл. Димитрова, Лав., 165. Честитата Алтъна, .., тръпнеше от доволство и плахост, когато гигантът вземеше детето в ръцете и го милваше с мечешка непохватност. Г. Манов, КД, 68. Ала Тинко и Въльока не го [Георги] оставяха на мира. Застанали до него, те му даваха съвети колко и как да реже и се смееха на неговата непохватност. Ст. Дичев, ЗС I, 347.