НЕПОЧТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОЧТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е почтен, постъпва нечестно, в противоречие с моралните норми; безчестен, безнравствен, нечестен, неморален. Нещастията, а заедно с тях и бедността се заредиха от оня ден, когато непочтен съдружник измами доверчивия гайтанджия. Ст. Дичев, ЗС I, 80. Непочтен човек. Непочтен играч.

2. Който противоречи на изискванията за чест, нравственост; безчестен, нечестен, безнравствен, неморален. Своето негодуване от непочтените дела на Младена, .., Трайко започна сега вече открито да изнася пред самите селяни. Т. Влайков, Съч. III, 192. Непочтено държание.

3. Който е свързан с липса на почтеност, честност; нечестен. — Уверен съм, вуйчо, че и ти да беше на власт по-други избори няма да направиш. Властта замайва главата. — Може... Но поне щях да избера почтени хора. — Чрез непочтени средства? Хубави принципи. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 136. А в Александрия по онова време имаше повече безработни, отколкото във всеки друг пристанищен град ..; ако успееха да изкарат някой грош и да се нахранят по почтен или непочтен начин, чувствуваха се най-щастливите хора на земята. М. Марчевски, ОТ, 12. — Това дебнене е абсолютно непочтена история. М. Радев, СР, 123. Непочтени занятия.