НЕПОЧТЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОЧТЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на непочтен; безчестност, нечестност. И той ведно с другите почна да допуща, че не току тъй е направил Смрикаров своите скъпи подаръци. А да вземе за другарка подозирана в непочтеност мома, не му се искаше, дори и когато тя би била чиста като ангел. Ст. Чилингиров, РК, 135. И той, който от дън душа мрази всяка непочтеност, .., той — и дипломация! Т. Влайков, Съч. III, 241-242.