НЕПОЧТИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПОЧТЍТЕЛНО. Нареч. от непочтителен; с непочитание, с неуважение. Околийският не можа да се сдържи, накрая изкряска твърде непочтително и се изсмя на собствената си дързост. Ем. Станев, ИК I и II, 251. Морзовият апарат не работеше. — Какво става тук? — попита околийският началник строго, .. — Нищо — отвърна сухо и непочтително Алексов. Г. Караславов, ОХ III, 372. Той [Садък] се обърна към втори [българин], после към трети, като искаше да ги смути и по тоя начин да спечели от това село поне един единствен войник за наемната армия от шляхтичите; ала всеки намираше оправдание и непочтително, дори както се струваше на генерала, тъпо отказваше. Ст. Дичев, ЗС I, 63.