НЕПРАВДА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРА̀ВДА ж. 1. Само ед. Липса на правда; несправедливост. Ние сме хора от два свята, сър. Това, което за вас е истина, за мене е лъжа, което за вас е справедливо, за мене е въпиеща неправда. М. Марчевски, ОТ, 313. Ако можеше да мисли, да говори —

тя [Николина] би вдигнала глас срещу човешката жестокост и неправда, би изляла мъката си в страшен бунт и изобличение срещу това общество и този град, които заробиха и почерниха нейната кротка душа! Г. Райчев, ЗК, 91. Заедно с всички други хора те [писателите] трябва да осъдят глупостта на войната, на репресиите, на неправдата, на безправието. ЛФ, 1977, бр. 24, 1. Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда / на световната неправда, на сподавения стон. Хр. Смирненски, Съч. I, 79.

2. Обикн. мн. Проява на несправедливост, несправедлива постъпка. Първенците и по-старите хора, които някога уреждаха селските работи, гледаха да бъдат добросъвестни и справедливи, но вършеха и много неправди. Й. Йовков, Ж, 1945, 53. На пръв поглед Въкрил беше спокоен и дори равнодушен, но.. когато трябваше да разкритикува някоя неправда, той се разпалваше като оратор, говореше бързо и много гладко и сините му очи светеха. Г. Караславов, ОХ I, 424. Той [Христо] отбелязваше и се вълнуваше и от най-малките неправди, които за народа бяха ежедневие. Ст. Дичев, ЗС I, 505. Пропуснати биват именно местата, в които Неофит изобличава остро неправдите в турската държава и коварството на гръцката и на руската политика спрямо българите. М. Арнаудов, БКД, 219-220. Неправди царуват и вечни злини, / вериги дрънчат нестрошени. Ив. Вазов, Съч. III, 187.