НЕПРА̀ВЕДЕН

НЕПРА̀ВЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Чиито мисли и дела, чийто начин на живот не е в съгласие с изискванията на църковния морал за праведност; грешен2, греховен. Неправеден мъж.

2. Който не е в съгласие с изискванията на църковния морал за праведност; грешен2, греховен. Неправедни дела.

3. Остар. Несправедлив; неправедлив. След малко — отчислиха и Милка от учителската длъжност в гимназията,.. Милкиното неправедно отчисление беше една беда за Хрусановото семейство. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 39. Помняше дома си като място за жестоко и неправедно наказание и наумил беше никога да ся не завръща. П. Р. Славейков, СК, 37. Нравоучителите днес няма да кажат против войната нечто повече, отколкото са казвали тогава: насилната война е неправедна, отбранителната е праведна. Лет., 1874, 110. Като току ся научи за тяхното злощастие, доде при тях, мъмреше ги с неправедни клетви и укоризни. Р. Блъсков, ТПД (превод), 35.

Списък на думите по буква