НЕПРАВЕДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРА̀ВЕДНИК, мн. -ци, м. Неправеден човек; грешник. Той [Патриарх Евтимий] се обърна към турчина и му рече: — Защо, неправеднико, унижи така безумно величието на моето достойнство?.. Най-напред трябваше моята глава да вземеш. Вземи я сега! А. Каралийчев, В, 155. Българският писател може да има за образец все тоя безсмъртен Ботев, който не седна на съвета на злите и нечестивите и с неправедниците не пребъде, а окръжи олтара на своя бог на разума, защитника на робите. Г. Бакалов, Избр. пр, 387.