НЕПРАВЕДНО —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕПРА̀ВЕДНО. 1. Нареч. от неправеден (в 1 знач.); грешно2, греховно. Живея неправедно.
2. Остар. Несправедливо; неправедливо. — Ако бъде за пред хората, за твоя хатър и за хатъра на приятелите ни, аз външно ще се примиря, но ще му кажа, че душата ми не може да се съгласи с външното примирие; тя го не прощава, защото е неправедно наранена. Ц. Гинчев, ГК, 159. Сичките кълняха турското царство и оплакваха миналите тежки съдбини на България, като човек, който довчера е стоял вързан в синджири неправедно и чак сега са е освободил. З. Стоянов, ЗБВ II, 29. Дакито,.., пожела да си уварди правото на съдия, което Иван Аспазиевич Дормидолски тъй неправедно му го присвояваше. Ив. Вазов, Съч. VII, 24. "Лошо ще бъде отпосле, че тъй ще ме вкараш във свада / с Хера и тя ще начене с обидни слова да ме сърди. / Че и без туй сред безсмъртните всеки ден тя ми се кара / и ми неправедно казва, че в боя троянци закрилям." А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 21.