НЕПРАВЕДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРА̀ВЕДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Отвл. същ. от неправеден (в 1 знач.); греховност.

2. Остар. Несправедливост; неправедливост. Възторжествуванието на правдата върху неправедността е дело на целий българский народ. Ч, 1871, бр. 11, 323. Наполеон без всякоя причина отнял Хановер от пруския крал и върнал го на англичанете. След такава неправедност Наполеонова, кралят обявил Франции война. Г. Йошев, КВИ (превод), 331. Само републиканските вестници и републиканските депутати в законодателното тяло ся противяха на тази война и доказваха нейната неправедност. Лет., 1871, 209.