НЕПРАВИЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРА̀ВИЛНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество, свойство на неправилен. Редакцията е направила много добре, че е запазила навсякъде и във всичко езика на автора. Тъкмо в тоя език — от неговата старинност, неправилност,.. — иде една особена прелест, която би пропаднала, ако всичко се преразкажеше на сегашен литературен език. Сб??СЕП, 489. Монашеските килии и гостните стаи са разположени във формата на неправилен четириъгълник. Неправилността обаче на око мъчно се забелязва. Ст. Михайлов, БС, 223.

2. Обикн. мн. Отклонение от приетото за правилно, отклонение от нормата. Академик Балан се бори за благозвучността и чистотата на българския литературен език, воюва против изкуственото му откъсване от основата на живия народен език, против загрозяването му с ненужни чуждици и граматически неправилности. С, 1952, кн. 11, 169.