НЕПРАВОВЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРАВОВЀРЕН, -рна, -рно, мн. ‑рни, прил. 1. От гледна точка на мюсюлманите, обикн. турци — който се отнася до християнин, свързан е с християнин. Най-после той [Хилми паша] убеди албанците да мируват, като им обеща, че по отношение на тях той съзнава негодността на прилаганите по неправоверно вмешателство реформи. Пряп., 1903, бр. 39, 1. И всички можеха да видят как се тресе рядката му, мръсна брада,.. Селим хан усети отврата, неправоверната, но естествена отврата на здравия човек към недъгавия, на ситостта към безсмисления глад. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 387. Неправоверни обичаи.

2. Като същ. обикн. неправоверни мн. Название, използувано от мюсюлманите, обикн. турци по отношение на християните. Фанатици до мозъка на костите си, те [турските духовници] хулеха европейците и християните, неправоверните, които още дръзваха да тъпчат безнаказано свещената земя на османлиите. Цв. Минков, МЗ, 202. Според турските нрави, никой няма право да види хаджиите в пълната им голота. Те са свещени личности и погледът на правоверни и неправоверни не бива да се плъзга любопитно по най-любопитните части на снагата им. Ст. Чилингиров, ПЖ, 163.