НЕПРАВОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕПРАВОТА̀, мн. няма, ж. Рядко. Качество или проява на неправ (във 2 и 3 знач.). Объркан от противоречиви чувства и от собствената си непоследователност, убеден вече в своята жестокост и неправота, той бавно изкачи стълбите към нейната стая. Ем. Манов, БГ, 191. Земете пред очи и онези херои, мъченици на своето призвание,.. и вие,.., ще се убедите в неправотата на един мой критик. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 35. При осъждането на някоя религия.., най-естественият и най-разумният начин е — да се действува на ума на человека и с достъпни за него доказателства да се убеждава в неправотата на вярата му. ПСп, 1876, кн. 11-12, 39.